Надмускулно поставените импланти около 1-2 години след операцията вече са с изразена птоза (увисване). Тя се дължи на факта, че имплантът е покрит само от кожа и подкожна мастна тъкан и под действието на собствената си тежест пада надолу. Ложето на импланта се разширява, създават се предпоставки за неговото изместване и въртене. Най-лошият момент е настъпващата атрофия на жлезата, което води до голям излишък от кожа. Ръбовете на имплантите се опипват, а набръчкването и прегъването им се забелязва дори с просто око. Често усложнение е капсулната контрактура, която допълнително може да деформира едната или и двете гърди.

Нашият опит сочи, че новите импланти трябва да са с около 100-150 сс по-големи, за да може да се попълни дефицитът от тъкани, получен при надмускулното поставяне на предишните импланти. Въпреки тази промяна в големината на имплантите, гърдите остават с почти същите размери. Променя се само естетическият им вид.

• Старите импланти се изваждат и внимателно се изрязва капсулата им, колкото и фина да е тя.
• Следва напръскване на повърхността на раната с тъканно лепило (тисукол). Това допринася за пълното зарастване на стария джоб и намалява възможността от “хлъзгане” на собствената жлеза върху импланта.
• Следва отсепариране или “повдигане” на големия гръден мускул, без да се прекъсват залавните му места в областта на ребрата, за да не се дава възможност на импланта впоследствие да пропада надолу.

Операцията се извършва в обща, венозна анестезия.